Легитимен президент ли е все още Зеленски?
На 20 май мандатът на украинския президент Володимир Зеленски формално завършва. Президентски избори трябваше да има през март, само че Народното събрание не ги насрочи, тъй като страната е във военното състояние.
В подобен подтекст провеждането на избори е неразрешено. В края на февруари, когато Зеленски направи равносметка за двете години война с Русия, той дефинира опитите неговата легитимност да бъде сложена под въпрос, като " неприятелски разказ ".
" Това не е мнението на западните сътрудници или на някого в Украйна - това е част от програмата на Руската федерация ", акцентира Зеленски пред публицисти.
Възможни ли са избори по време на война?
Това обаче не постави завършек на полемиката. Повечето украински адвокати обясниха пред " Дойче Веле ", че е изцяло ясно, че Зеленски ще резервира властта си до тогава, до момента в който бъде определен нов президент.
" Това е записано изцяло тъкмо в Конституцията на Украйна: след приключването на петгодишния период от встъпването в служба пълномощията на президента не се приключват автоматизирано. Те завършват едвам с встъпването в служба на новоизбрания президент, т.е. едвам след избори ", споделя пред " Дойче Веле " Андрий Махера, специалист по конституционно право.
Искания за непринудено отдръпване
Изборите по време на война са неразрешени освен поради сигурността на гласоподавателите. " Някои конституционни права и свободи са ограничени - да вземем за пример правото за свободно изложение на отзиви, мирните събирания и свободата на напредване. Затова е невероятно да се подсигуряват принципите на всеобщото изборно право и свободните избори ", изяснява Андрий Махера.
Сходно мнение показаха през март и Институтът по законодателство към Националната академия на науките на Украйна, както и от Централната изборна комисия на страната.
В дебата взе присъединяване и някогашният народен представител Грихорий Омелченко, взел участие през 1990-те години в Комисията за промени в Конституцията. Той акцентира, че неналичието на директни разпореждания за удължаването на президентския мандат не е пропуск, а е било направено умишлено. Въпреки това той насочи в намерено писмо апел към Зеленски " да не узурпира държавната власт ", т.е. да се отдръпна непринудено през май 2024 година.
Подкрепата за Зеленски остава висока
Според наблюдаващите обаче легитимността на Володимир Зеленски се опира освен на законите, само че и на поддръжката от страна на украинските жители. Въпреки известния спад, тя остава висока. Съгласно извършено през януари допитване на изследователския център " Разумков ", 69% от украинците изпитват доверие към своя президент. Тези, които не му се доверяват, са по-малко от една четвърт.
Друго изследване, осъществено при започване на февруари от Киевския интернационален социологически институт (КМСИ), демонстрира, че 69% от интервюираните са на мнението, че Зеленски би трябвало да остане президент до края на военното състояние. Само 15 на 100 са " за " избори при сегашните условия, а други 10 % биха желали президентът да трансферира пълномощията си на ръководителя на Народното събрание Руслан Стефанчук.
Ръководителят на КМСИ Антон Грушецки обаче насочва предизвестия по отношение на тези два сюжета, защото те биха довели до още по-голяма опасност за легитимността на държавното управление и до дестабилизация на положението в Украйна.
" Милиони хора са в чужбина, милиони са под окупация, стотици хиляди служат в армията. Ако жителите не могат да вземат участие в изборите като претенденти или като гласоподаватели, това ще навреди на изборните резултати ", акцентира той.
Кой може да се обърне към Конституционния съд?
Пред " Дойче Веле " множеството адвокати показват мнението си, че Конституционният съд би трябвало да постави завършек на дебатите за пълномощията на президента и за възможните избори. " Само Конституционният съд може да пояснява Конституцията и да ревизира дали другите закони са в сходство с нея ", акцентира Андрий Махера.
Но членовете на Конституционния съд нямат право по своя самодейност да се заемат с толкоз значими въпроси. Не всеки може и да ги сезира. Тези, които имат право да се извърнат към Конституционния съд, са преди всичко президентът, правителството, Върховният съд, група от минимум 45 депутати или омбудсманът. До момента никой от изброените не го е направил.
Депутатите от президентската партия " Слуга на народа " заявяват, че никой не слага под подозрение легитимността на президента. Но и опозицията е изненадващо единомислеща. Представители на разнообразни политически сили обявиха, че нямат желание да се обръщат към Конституционния съд и подсетиха за постигнатото надпартийно съглашение да края на военното състояние да не се организират избори.
В подобен подтекст провеждането на избори е неразрешено. В края на февруари, когато Зеленски направи равносметка за двете години война с Русия, той дефинира опитите неговата легитимност да бъде сложена под въпрос, като " неприятелски разказ ".
" Това не е мнението на западните сътрудници или на някого в Украйна - това е част от програмата на Руската федерация ", акцентира Зеленски пред публицисти.
Възможни ли са избори по време на война?
Това обаче не постави завършек на полемиката. Повечето украински адвокати обясниха пред " Дойче Веле ", че е изцяло ясно, че Зеленски ще резервира властта си до тогава, до момента в който бъде определен нов президент.
" Това е записано изцяло тъкмо в Конституцията на Украйна: след приключването на петгодишния период от встъпването в служба пълномощията на президента не се приключват автоматизирано. Те завършват едвам с встъпването в служба на новоизбрания президент, т.е. едвам след избори ", споделя пред " Дойче Веле " Андрий Махера, специалист по конституционно право.
Искания за непринудено отдръпване
Изборите по време на война са неразрешени освен поради сигурността на гласоподавателите. " Някои конституционни права и свободи са ограничени - да вземем за пример правото за свободно изложение на отзиви, мирните събирания и свободата на напредване. Затова е невероятно да се подсигуряват принципите на всеобщото изборно право и свободните избори ", изяснява Андрий Махера.
Сходно мнение показаха през март и Институтът по законодателство към Националната академия на науките на Украйна, както и от Централната изборна комисия на страната.
В дебата взе присъединяване и някогашният народен представител Грихорий Омелченко, взел участие през 1990-те години в Комисията за промени в Конституцията. Той акцентира, че неналичието на директни разпореждания за удължаването на президентския мандат не е пропуск, а е било направено умишлено. Въпреки това той насочи в намерено писмо апел към Зеленски " да не узурпира държавната власт ", т.е. да се отдръпна непринудено през май 2024 година.
Подкрепата за Зеленски остава висока
Според наблюдаващите обаче легитимността на Володимир Зеленски се опира освен на законите, само че и на поддръжката от страна на украинските жители. Въпреки известния спад, тя остава висока. Съгласно извършено през януари допитване на изследователския център " Разумков ", 69% от украинците изпитват доверие към своя президент. Тези, които не му се доверяват, са по-малко от една четвърт.
Друго изследване, осъществено при започване на февруари от Киевския интернационален социологически институт (КМСИ), демонстрира, че 69% от интервюираните са на мнението, че Зеленски би трябвало да остане президент до края на военното състояние. Само 15 на 100 са " за " избори при сегашните условия, а други 10 % биха желали президентът да трансферира пълномощията си на ръководителя на Народното събрание Руслан Стефанчук.
Ръководителят на КМСИ Антон Грушецки обаче насочва предизвестия по отношение на тези два сюжета, защото те биха довели до още по-голяма опасност за легитимността на държавното управление и до дестабилизация на положението в Украйна.
" Милиони хора са в чужбина, милиони са под окупация, стотици хиляди служат в армията. Ако жителите не могат да вземат участие в изборите като претенденти или като гласоподаватели, това ще навреди на изборните резултати ", акцентира той.
Кой може да се обърне към Конституционния съд?
Пред " Дойче Веле " множеството адвокати показват мнението си, че Конституционният съд би трябвало да постави завършек на дебатите за пълномощията на президента и за възможните избори. " Само Конституционният съд може да пояснява Конституцията и да ревизира дали другите закони са в сходство с нея ", акцентира Андрий Махера.
Но членовете на Конституционния съд нямат право по своя самодейност да се заемат с толкоз значими въпроси. Не всеки може и да ги сезира. Тези, които имат право да се извърнат към Конституционния съд, са преди всичко президентът, правителството, Върховният съд, група от минимум 45 депутати или омбудсманът. До момента никой от изброените не го е направил.
Депутатите от президентската партия " Слуга на народа " заявяват, че никой не слага под подозрение легитимността на президента. Но и опозицията е изненадващо единомислеща. Представители на разнообразни политически сили обявиха, че нямат желание да се обръщат към Конституционния съд и подсетиха за постигнатото надпартийно съглашение да края на военното състояние да не се организират избори.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ